Дезинформация: Трябва да защитим нашите демокрации от враждебни страни 

Сандра Калниете (ЕНП, Латвия) е автор на доклада на специалната комисия относно чуждестранната намеса в ЕС и дезинформационните кампании. Прочетете избрани части от интервюто по-долу и гледайте цялото видео на канала на Европейския парламент в Youtube.

Вие водите работата на Парламента относно дезинформацията и намесата на чужди страни в демократичните процеси в ЕС. В тази си роля Вие сте се срещали с много независими журналисти, законодатели от други страни и с представители на ООН. Виждате ли някакви специфични предизвикателства в Европа по отношение на дезинформацията?

Ние се срещнахме с около 150 експерти, законодатели и журналисти. Научихме много от тях, но общата картина не е много оптимистична, защото скоростта, с която се развива цифровата реалност, означава, че законодателният процес изостава. Както каза един от експертите, законодателството, ситуацията и това, което дискутираме днес, вече се отнася за вчерашния ден.

Вие искате ЕС да излезе с обща дефиниция на дезинформацията по същия начин, както някои страни имат дефиниции за престъпления от омраза и расизъм. Защо това е важно?

Трябва да използваме общ език. Когато използваме думи като дезинформация, трябва да знаем какво означават тези думи. Но е изключително трудно да намерим обща дефиниция.

Обсъжданията с ООН показват трудностите за страни, които не са част от Европейския съюз. За нас е лесно. Имаме набор от ценности, но тези ценности не са ценностите на ООН. Има страни, където демокрацията е, да речем, „контролирана демокрация“, в които има някаква форма на манипулации на изборите. Има освен това автокрации и диктатури. За тях дезинформацията е идеологически инструмент за осигуряване на контрол.

Затова Европейският съюз трябва да поеме водачеството и поне да постигнем съгласие по термина „дезинформация“ помежду си, след това може да ни последват и други институции.

След една година са европейските избори. Във Вашия доклад заявявате, че Русия влага сериозни финансови средства в политически партии в демократични страни. Какво влияние може да има това?

Вие засягате един от въпросите, който е жизнено важен за нашата демокрация, защото демокрацията е отворена система. В момента, в който се появи враждебна външна страна, преследваща свои интереси, финансираща неправителствени организации или представителни фондации, които се използват, за да внасят разделение в нашите общества, ние трябва да се защитим.

Когато говорим за изборите, мисля, че едно от най-важните неща е да укрепим правилата относно изборите: системата за гласуване, броенето на подадените гласове и др. На второ място, важно е да защитим независимостта на медиите и да подкрепим разследващите журналисти, защото те могат да проследят „мръсните“ пари и как те, по много потаен начин, влизат в ЕС и усложняват нормалния демократичен процес.

Медийната грамотност, проверката на фактите, устойчивостта на манипулациите и фалшивите новини са също важни.

Медии информират, че Русия е утроила бюджета си за пропаганда относно войната в Украйна и че пропагандата е насочена и към други страни. Как Европа може да се бори тази комуникационна война?

Ние спряхме каналите „Спутник“ и „Русия днес“. Те излъчваха в много страни и на много езици. Това беше силно послание към Русия, че ние няма да приемем подобен инструмент за дезинформация в Европейския съюз.

Проблемът е, че „Русия днес“, „Спутник“ и други медии незабавно се прехвърлиха на други канали, където ние не разполагаме с правомощия: социалните мрежи като Telegram, TikTok, Facebook... И други. Това е един от проблемите.

Не става въпрос обаче само за противодействие, трябва също така активно да създаваме съдържание, което е привлекателно и интересно за потребителите... И това е нещо, което се опитваме да правим.